Нека се подкрепяме по пътя към себе си, лечението и отработване на травмите, болките, раните ни, но не да поемаме чужди такива, те са нечий път и начин на израстване. За да ги има, има причина!!!
Не се меси, не гледай, не обсъждай, не критикувай чуждите работи и живот, защото не е коректно. Най- висшата любов е приемане на пътя на другите с уважение и разбиране въпреки Земните виждания за хубаво, грозно, приятно, неприятно красиво, ужасно полезно, редно, нередно, добро, лошо.
Да, Душата на този човек е избрала/избира да е в отношения на малтретиране, в болки и болести,, изневери липса на любов, бедност, побой, загуби, алкохолизъм и други.
Душата прави своите избори всекидневно, ежеминутно. Да живее в това ежедневие с такава реалност, значи има нужда от тази опитност, кармично или не, не е готова за промяна и може би не ѝ е потребна такава за пътя ѝ. Това е нейн избор, нямаш право да се месиш и да искаш друго за този човек. Да е щастлив, здрав, честит, обичан и … абе, да живее по- добре (според човешките ти виждания за това). Не трябва да му помагаш да си оправи живота! Това е Егото ти, аз знам ти от какво имаш нужда повече от Душата ти, която е сътворила този ти живот. Ти сериозно ли? Не се меси никога освен ако не е заявена готовност затова и е поискана помощ ясно и категорично. Това е много трудна задачка и дори непосилна за мнозина, понеже сме учени, че това е любов да си помагаме във всяка ситуация. От моя опит, гледна точка и енергийни виждания за такива ситуации мога да кажа, че не е добре да се подава ръка ако не е поискана. Тук не става дума за ситуации тип, някой паднал на земята, подхлъзнал се, на улицата с инфаркт, закъсала кола и прочие. Това са случки, които показват човечност, а ти да помогнеш точно на тази Душа, също не е случайно 🙂
Обаче да даваш непоискана помощ за мен е нередно. Даже, мога да кажа, че е добре да се прави само ако човека има реално желание и да прави крачки към промяната на ситуацията, в която е. Не само ако те търси за Душевен отдушник, да си изреве мъката (често години наред мнозина правят само това), да му решиш проблема със средства, действия или друго. По този начин те изцежда теб идва да се оплаче, понеже е кълбо от блокажи и не е щастлив, няма желание да прави нищо, за да промени реалността си, няма енергия дори за собственото си съществуване.
Ние сме социални същества, не казвам да не си споделяме, когато ни е тежко, когато преминаваме през тежък период. Да може да отнеме дадено време, да си в ниска вибрация, за да осъзнаеш случващото се, ситуацията, да вземеш решение дали искаш да живееш така долу и дали си готов за промяна чрез приемане и действие.
За всеки този период на осъзнаване и вземане на решение е различен, не е наша работа да го правим за хората. Ала, е наша отговорност да разпознаваме разликата между споделяне, осъзнаване на травмите, търсене на причини защо се случват дадени ситуации и мрънкане без действие тип „идвам само да се заредя“ чрез теб да заглуша проблема, докато изкочи пак.
В първата ти си пратеник на любовта. Избран в Душевния план от тази Душа за помощ, за подкрепа, грижа като дадеш обичта си, част от енергията и времето си, да споделиш своя опит и гледна точка. Обаче, без да смяташ, че тя е правилната и не я налагаш! Другият сам ще избере за себе си и пътя си.
Важно е да разпознаваш двете ситуации, да усещаш разликата, за да се съхраняваш. Това е форма на неосъзнат енергиен вампиризъм (често и осъзнат, търсят точно теб, защото след това ще бъдат по-добре). Идват с две кофи проблеми еднакви с времето или проблемите са постоянно променящи се, но винаги са в ситуации на някакви драми, недоволства.
Казват „споделената мъка е половин мъка“ . В първия случай няма да я вземеш и носиш ти, нито ще ти влияе зле на теб. Във втория, обаче, ще ти се отрази енергийно и не само. Границата е тънка, но когато познаваш човека и знаеш дали е деен, дали постига в живота си неща или само чака да му се случват наготово, дали го е страх от промяна и не прави действия, дали живота му е константа без значение какво се случва, може да прецениш в каква ситуация си.
Ако си във втората без грубост след няколко минутки е добре човек да излезе от тази комуникация по подходящ начин без да нанесе повече травми на оплакващия се. Ако разпознаеш човек, който е присъщ за първата ситуация то той не е оплакващ се, а търсач на решения. Ти си негов Избранник, дошъл е да ти се довери, да се разголи пред теб, да ти покаже дълбините си и травмите там, да ти сподели скритите си болки. Тогава, ако прецениш, може да отделиш време, енергия и любов, за да му помогнеш по пътя на намирането на отговорите, да осъзнае защо му се случва това и да намери решение и начин за промяна на тази негова реалност. Тогава това е една зряла и осъзната комуникация, тази през грижата и обичта. Тя е полезна по много звена (кармично, енергийно, емоционално, ментално …) и за двете страни.
Била съм в ситуация, в която съм отработвала изключително тежки ситуации и травми. Достигнах до тях чрез доста ровене на дълбокото по пътя към Аза за това да съм добре, да намеря причините за заболяванията и това защо живея в тази реалност. Като личност, имаща силата да откаже традиционното лечение след втората диагноза рак и неспиращ трансформацията си от първата. Въпреки това като човек , търсещ, работещ, променящ се постоянно, вадещ най – скрито заровените си страхове, болки и травми, бях разпозната като мрънкаща жертва и третирана така от моите Избраници. Това е изключително болезнен шамар, ръсещ още много сол в кървящите рани, които бяха пресни, пресни на няколко дни, дори часове.
Похвално е да намериш сили, да кажеш боли ме, не съм добре, помогни ми да разбера ситуацията, имам нужда от теб, да споделя и да намерия решението за себе си. Тогава ако бъдеш пренебрегнат няколко пъти и дори обсипан с думи, които вместо да те вдигнат, те заравят все по- ниско в дълбините на пропастта, в която си. Болката и ужаса е голям, ако попаднеш в тази ситуация, падаш още по- дълбоко, откъдето си бил преди поисканата помощ.
Тук имаш две възможности или да останеш там и да затънеш още повече. С допълнителна порция травми на изоставяне, обида, самота или да станеш сам. Да приемеш реакцията на Избраниците си, които в тази ситуация вместо да те вдигнат, да ти подадат ръка по пътя нагоре към Аза, те те смъкват ниско и ти пречат на скока, за който явно се подготвяш и желаеш да направиш.
Човекът, на който бива споделено нещо има отговорност към себе си и другите да разпозние в каква ситуация е другия. Да реши за себе си дали да е до него, да го изслуша, да бъде ли част от пътя му. Споделящият пък от своя страна също има отговорност към себе си и другите да разпознае дали това са неговите Избраници или Мъчители, дали не търси само Спасители и Източници на енергия.
В каквато и ситуация и образ да си, няма нужда от обвинения и „как може така“. Винаги има по-дълбоки причини за такъв тип отношения. Това да си сърдит, да вменяваш вина, да се чувстваш зле и отхвърлен показва, че имаш да отработваш стари такива травми и задържани емоции. Когато си в баланс приемаш такива ситуации като път и опитност, осъзнаваш човешките емоции, които изпитваш са знак на това къде си ти по друма към Аза си и къде имаш още да работиш за постигане на вътрешния си баланс.
Те са просто тригър (спусък) да си в ситуация и случка, която да те накара да ги видиш. Знак от Душата, че вече е време и си готов да ги отработиш. Какво ще избереш е твой избор, дали ще направиш крачка назад и ще видиш голямата картинка от по-далеч или ще се вглъбиш в случката, която е била само средството да ти покаже нещо, което дреме в теб и ще заровиш тези неотработени травми, емоции и болка, още по-дълбоко да те изяждат отвътре, дори и без да го осъзнаваш. Този избор е правен хилядолетия наред от предците ни и хората днес, основна причина да живеем в тази безумна реалност сега.
Според мен с всичките заболявания, раци, загуби, самота и какво ли не, съм достигнала до извода, че всичко в живота ни се случва, за да ни учи на приемане, отработване и промяна. Да станеш и да поемеш тази отговорност да се видоизменяш постоянно, да израстваш, да надскачаш себе си и собствените си възгледи и неписани лични закони, да се променяш, за да се учиш на любов. Това е достъчно трудно, болезнено и отговорно, че да се заемаш с някой друг. Вгледай се във вътрешността си и поправяй себе си, не другите! Така направих аз и това промени живота ми, вътрешния ми свят, всичкото ми. Повече за това може да прочетеш в моята РАВНОСМЕТКА за 2020 -та година.
Да не би вие вече да си съвършен, че обсъждаш, съдиш и искаш да променяш останалите?
♡♡♡ Аз съм ти, ти си аз, ние сме едно ♡♡♡
Из Коледните размисли и страсти на Ива Еленова, София, 26.12.2021, редакция 03.01.2022
изображение: Ива Еленкова
