През изминалата година имах нужда да притихна, да заглуша шума идващ отвън – от приятели, близки, роднини, работна среда, Земна реалност.
Стигнах до момента, в който усещах силен дискомфорт, ниска вибрация на самата мен, натиск, низ от думи и ситуации от най- близките ми хора, да бъда сломявана и наранявана.
Знам от личен опит до какво води това, страда ли Душата, страда и физическото тяло. Престъпленията, които съм правила спрямо него/нея са свързани със срещите ми със сериозни заболявания и неприятна Земна опитност…
Имах нужда да бягам с бясна сила, да избягам от това пак да се боря за живота си …
Време беше за най- тежкия урок да поставя Себе си пред всички и всичко, да се изолирам. За да мога да създам атмосфера на Аза си да погледна навътре, да ровя неистово в дълбини – страшни, кризистно неЗемни. Да дам шанс на Душата си да ми покаже други светове и паралели, чрез които да преоткрия себе си, да се центрирам…
Цената на това да намеря тази хармония е висока , Да бъда неразбрана и обвинявана, да предприемам нелогични действия според дългогодишни приятели и роднини, да отработвам отношения на ниво кармични, енергийни, влияния и други. Знания достигнати до мен чрез тези гмуркания на дълбоко, докато в техните очи- съм просто полудяла, възгордяла се, на наркотици дори, според някои и какво ли не ….
Да усещам с всяка своя клетка, че моите решения и действия променят не само моята реалност. С тези си постъпки и отработки настъпиха редица промени вътре в мен. Започнах все повече да „чувам“, да знам, да „виждам“, да мога да правя неща, за които не съм и предполагала, не съм знаела и за съществуването им… Отворих потенциал, който съм дошла да развия, а това е скъпо, много скъпо…
Най- скъпото, може би, за всяка Душа избрала живот на Майката Земя. Самотата, това да си вечно неразбран, критикуван и обвиняван. Дори да е неизказано, не е и нужно, усещам вибрацията на мисълта, сърцето и емоцията от далеч, километри далеч.
Въпреки това осъзнах, че цената си струва. В началото по Земно Козата в мен тропаше с крак на всичко това, страдах, плачех, не разбирах, защо живота ми се променя така … Какво следва за мен, каква е тази лудост и странности?
Ала, постепенно с тези новости ми се дадоха „доказателства“, че съм тук и сега да помагам не само на себе си, но и на общото само с това да бъда това, което съм. Просто да приема това, за което съм дошла, да живея мисията си чрез просто това да бъда себе си. Дори и неразбрана и сама, това е чужда реалност и мироглед.
Избирам да съм автентична без значение всички ритници и „изпити“, на които съм подлагана, за да имам възможността да бъда СЕБЕ СИ. Тази година, изолацията, практиките, отработките, ситуациите, в които бях и последвалите решения бяха точно това – низ от изпити през най- близките ми същества. Да ми бъде „забранено“ по една или друга причина да общувам с най – любимите ми хора. Да изстисквам съдбата за „разрешения’ поне да ги почета за важни моменти в техния живот. Да бъда тествана и подлагана на „изпити“ дали съм готова да се откажа от най- ценното ми в името на общото, дали имам морала да заслужа разкритието на по-голям достъп до всеобщото знание. Дали ще забравя комфорта на Аза и Земното разбиране за живот в името на Любовта към Душата си и Цялото!
Намерих себе си, въпреки че изгубих толкова много, разбиранията си, мирогледа, средата си, живота си, всичко познато, любимо. Изгубих ВСИЧКО, но го дадох доброволно в името на това, за което съм родена тук сега в тази реалност и преспектива на Майка Земя. Казвам това, защото в една друга такава щях да напусна физическия свят на 27.12.2020… За това мое пътуване ще разкажа някой друг път.
Със сълзи на очи, пишеща тези редове, благодаря на себе си, че Душата ми избра да продължи Земния си път и просто да БЪДЕ без значение самотата и опитността ми тук. Всичко е за добро и всяка ситуация е просто начин за достигане му. Никога не сме истински сами, нищо, че често се чувстваме така. Ние винаги сме свързани и сме част от общото, цялото, защото …
♡♡♡ Аз съм ти, ти си аз, ние сме едно ♡♡♡
Ива Еленкова, София, 31.12.2021
изображение: Антон Райков
