Поетичен поток Творчество

ЗЕМЯТА ОТ МЪКА ГОРИ

Понякога римата в мен напира,
а сърцето плаче без сълзи…
Души изпаднали в неволя,
изпепелени, опожарени, живи изгорели,
викат и пищят, докато кокалите им се вкаменат,
цели от жарта и се слеят димящи с пръстта.

Защо сме тъй слепи за Земята?
Тя страда, гори, пищи, крещи:


Хей, Човече – стига ме мъчи!!!
Време е – събуди се вече и ме ти спаси!
Впрегнете всички сили, съберете се в едно,
с любов и вяра обгърнете цялата Земя,
съберете бяла силна светлина,
така ще изцелите всяка вии Душа.

Стига се делихте, отворете си очите
вижте как съсипвате живота и
тъпчете света, накрая ще остане без трева,
чист въздух Нашата Земя.

Стрелката времето отсича,
планетите дори в небето се редят,
за да покажат ти без воля,
2020 е момента за промяна,
хайде, да направим тази смяна.

С любов и дружна сила
да спасим и обич да дарим
на Земята мила и
всичко досега ни би простила,
стига да променим пътя на неволя
и с малко воля и късмет,
скоро всичко ще ни е наред.
Без пожари, бури, урагани тежки,
ще живеем в синхрон без та’з човешка простотия.

В памет на всички загинали и пострадали при пожарите през последните месеци
Ива Еленкова, София, 06.01.2020

Сподели с приятели :)

Ще ви е интересно да прочетете и

Актуално

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *