Дъжд вали не спира, вали върху снежна пелена. Сърцето ми по малко спира, вижда как модерното робува, продължава света да ни върти, с жаждата за власт, пари,
Балансът търся между мрак и светлина, студ и топлина в Душата, и на планетата Земя. Баланс Вселенски нужен първо в Аза, в сърцето, в Душата – хармония на Любовта.
Снегът бавно се разтапя, калта измества белотата, тъмно, мрачно, хлъзгаво, дори опасно. Лед обхваща повърхността на Земната кора. Дали ще дойде топлината, със светлинна сила да обгърне, изцери мръсите, тъжни паважи и Души?
От Теб, Мен, всички Нас това зависи, колко време ще вали, колко калта ще задържи, как на Земята и нас ще се отрази.
Слагам слънчевите очила, макар че все още вали, променям реалността, избирам да не гледам в калта да мълча с маска на уста!
В моята реалност няма затворени сами, страдащи Души с тела болни, приковани от страха, от опасността, от любовта, стах от допир и контакт, Човешки.
В клетка- свят самотен с догми и забрани, свят, в който свободата е отнета, в който медийно тъмнина вали, чернилката обхваща ги ка’т мъгла.
Кой ли друг слага очила, вместо парцалче на уста? Слънчево е в моята Душа, въпреки дъжда, калта, реалността …
Ива Еленкова, 10.01.2021
