За разлика от всички, които редят баналните здраве, щастие, любов, късмет, пари ..бла, бла, Аз, пък, не ти желая нищо от това.
Пожелавам ти може би да се замислиш дали не е време :
* да пуснеш контрола,
* да спреш да правиш планове, по които да живееш, но само съществуваш,
* да излезеш от робското мислене и страховете си на „какво ако, дали ще стане това и онова“,
* да излезеш от матрицата (ако не ти резонира тази реалност) на „така всички правят, това е нормално да се прави така“
* да не избираш другите пред себе си, защото твоя вътрешен баланс е най- важен и ценен,
* да излезеш от всякакви отношения, които го нарушават и те карат да се чувстваш притиснат, нехармоничен, длъжен, виновен и тн. Без значение кой е насреща ти. Вие вече не вибрирате на една честота щом тази дисбаланс е налице,
* да избираш хора, които виждат тъмнината в теб и я приемат такава, каквато е, които те вдъхновяват да е приемеш, отработиш,
* тези, които палят светлината в теб, това да започнеш да сияеш такъв, какъвто си, без критика, без нареждане, а само през чистата безусловна любов на приемането,
* да помислиш какво ти носи искрено щастие, онези неща, в които губиш представата за времето, за реалността, когато попадаш в друг свят и се изключваш от всичко и всички (дори и да не си сам)
* да осъзнаеш, че това е твоя начин да се рестартираш, да презаредиш батериите,
* да усетиш със същността си дали това, в което влагаш времето си е задължение или призвание. Нещо, което ти дава жар, зарежда те, осмисля те,
* да не би да те подтиска и да те кара да се чувстваш зле, ако е така, защо продължаваш… (Аааа, така трябва, няма как, задължения, отговорности… разбирам),
* да спреш да се задоволяваш с недостатъчното, да не си слагаш ограничения и граници, (искам, трябва ми само…)
* да осъзнаеш, че Ти си Създателя на реалността ти, от теб зависи в какъв свят да живееш, от изборите ти, от това в какво влагаш времето си, какво е обкръжението ти и какво активират те в теб,
* дали имаш нужда от неща, които не правиш от любов, грижа, желание с висока вибрация, а от страх, вина, задължение или друга ниска подбуда,
* да пуснеш нормите, “ това се прави така, по този начин, на толкова години“ . Не, Не си закъснял за нищо, да имаш деца, къща, работа, любов, пари, дом, занаят, професия и тн…Това е матрицата на „всички сме еднакви…така се прави“, а не реалността „всеки е уникален, има свой път, разбирания, нужди, всеки избор е правилен и нужен да придобие дадена опитност и да е това, което е“
Точно затова НИЩО ХУБАВО НЕ ТИ ЖЕЛАЯ,
ако имаш нужда от kick (ритник) по дупето с кофти и неприятен опит, за да достигнеш потенциала си, да те разтърси, да бъде алармата за Човешкото ти съзнание, че е време да се събудиш, да осъзнаеш, че вече не може да се живее така, че нищо и никой няма значение освен самия ти, това да си в хармония и баланс, тогава ти желая нужната доза неприятности.
Не се заблуждавай, обаче, че само с излизене от тази нещастна за теб реалност всичко се нарежда.
Пътят е дълъг и трънлив, излизането от матрицата удря с шоково осъзнаване, колко си зле, колко време си живял нечий друг живот, други нужди, други интереси, други „така се прави“, други избори. Осъзнаваш колко си премълчал, задържал в себе си, колко много травми имаш, неизказани емоции, болки, разкъсващи вътрешността ти, буквално усещаш сърцето си на парченца, от детството ти чупено и падало редица пъти, от живота ти този и предни. Виждаш и изпитваш всичката болка, защото си готов вече. Сърцето ти не е превързвано и лекувано с нужните грижа и любов, заради изборите ти, тези, които бяха нужни да си днес тук и сега.
Тогава с благодарност приемаш себе си, такъв, какъвто си с всичките ти несъвършенства и ако наистина търсиш баланс, започваш да ровиш в себе си. Да намериш източника на всяка пукнатина, да я погледнеш от близо, да е приемаш, да я излекуваш. Така чрез промяната на вътрешния си свят, на мирогледа си, чрез постигане на хармонията в себе си, променяш света си, без значение кой в каква реалнст живее около теб.
Докато не заобичаш безусловно и не приемеш себе си, няма да заобичаш и приемеш другите.Винаги ще има критика, кое как трябва да бъде, ще решаваш от какво имаш нужда сега (любов, пари, секс, деца, мъж, жена, бизнес, къща, дом…)
Как сме Его? Знаеш, повече от Вселената ли? Какво е нужно на Душата ти? Вярно ли?
Я, поработи над това да спреш да плануваш, да казваш на хората и себе си от какво имат нужда за пътя си и пребъденето си!
ЗАТОВА НИЩО ХУБАВО НЕ ТИ ЖЕЛАЯ,
ако ти е нужно да си самотен,, бездетен, без мъж/жена, в кофти връзка, все виновен, все нещастен, в бедност, в болест, с рак, инфаркт, удар, тормозен, насилван, неоценен, бит, изнасилван, изоставен…
Приемам избора на Душата ти, пътя ти! Ти, обаче, приемаш ли го или се бунтуваш, недоволстваш, жалваш се и не правиш нищо, за да го промениш/да се промениш ?
Нека не забравяме, че всичко това е ТВОЙ избор !!!
… за да си тук и сега, но също така и от теб зависи да промениш тази реалност.Това, може да стане само и единствено като осъзнаеш, че ти подсъзнателно си отговорен и за тежката опитност в живота ти.Хората, ситуациите, случките, които те карат да се чувстваш зле, също са твой избор! ТВОЙ !!! Родителите, обкръжението- всички и всичко е избора ти, за които трябва да си благодарен, понеже са били нужни за пътя ти.
Тежък е този товар, но дава криле, крилете на свободата, че всичко е възможно и зависи от самите нас.Чрез обръщане навътре, подреждане на собствения ни свят, с всяка следваща кръпка на напуканото сърце, реалността се променя. Става прекрасна, красива и удивителна, без значение заобикалящия ни свят, защото живееш в хармонията на твоята вътрешна Вселена.
В период на преход, излизаме от старата тежка енергетика, когато израстването се е случвало чрез неприятни опитности. Потънали в матрицата и тъмната страна на влиянията само това е бил начина човек да се разтърси, събуди и да осъзнае, че е време за промяна.
Вече хората (с малки изключения) сме мързеливо племе, ако може всичко да е наготово набързо, някой да го направи за нас, да не се влага много усилие. Ако може масово няма нищо да пипнат и правят. Затова такива тежки избори са пътя към промяната. От нас зависи дали ще ги приемем, отработим и балансираме себе си, за да хармонизираме света. Ще положим усилия, отделим време, енергия, средства да се променим.
Време, в което опитността е лека, живота се случва чрез приемане, безусловна любов и грижа за ближния. За да достигнеш до това и вътрешния дзен, все пак, ти желаля възможно най-леката възможна трудна опитност, нужна по пътя ти. ♡
При мен ритниците бяха много и си бяха направо шутове. То не бяха хормонални проблеми, безумно качване на килограми, катастрофи, рак номер едно, номер две и какво ли не, като това са само външните ритници …
Така се случва, като не се грижиш за себе си, не се цениш, не се приемаш, подтискаш се, не се обичаш безусловно.Тогава имаме нужда от силно събуждане за промяна или Душата дава знак, че иска да си ходи. Няма хармония, не живееш пътя си, съществуваш някак си, но не живееш !!!
Нека не забравяме, че смъртта също е избор, да я приемаме и нея безусловно с любов. Тя е изход от Земната реалност на дадена Душа по пътя към Вечността.
Не ти желаля любов, желаля Ти да бъдеш Любов, да се обичаш, да се приемаш, да се обгрижваш, да ти пука за тебе си, за израстването ти, да отработваш травмите си, за да промениш света си. Така променяш и настоящето на всички, защото …
♡♡♡ Аз съм Ти, Ти съм Аз, Ние сме Едно ♡♡♡
БЪДИ ЛЮБОВ, БЪДИ БАЛАНС, БЪДИ ЖИВОТ, БЪДИ ВДЪХНОВЕНИЕ, БЪДИ… просто ♡♡♡ БЪДИ ♡♡♡
из Новогодишните Размисли и Страсти на Ива Еленкова, София, 01.01 2022
изображение: Ива Еленкова
