Плача, ридая със сълзи,
сърцето силно чак боли,
чудя се къде си ти,
навън пак силно вали,
тъгата в нощта виси,
самота в Душата кънти.
Изчезна преди години в тъмата,
остави ме сама у дома,
аз избрах да бягам,
да се лутам по света.
По океани и морета
да не слизам на земя –
страх, винаги ще съм сама,
пътувам далеч, да лъжа ума …
Малката детска Душа
пътя ти не разбра,
който тогава избра,
чак тялото ми се поболя.
НЕ, НЕ, НЕ те виня,
вече пораснах и мене меня.
Майчице мила,
доста съм вече разбрала.
Връзката да видя години отнела
с тъга, вина, болка, обида живота заела.
Да стигна физически до предела,
след рака втори живота въззела,
реалността и връзката дойдела
да бъда промяна – нов път съм завзела.
Майчице мила, осъзнах защо е била,
липсата на топла ти ръка,
когато съм пораствала сама,
докато си пила далече от дома.
Ала … “ видях “ защо е било така.
С теб правила съм в предни животи това,
разбрах го и донесе мир на моята Душа,
че Ивка детето сама е избрала тази съдба.
Благодарна съм ти, Майчице мила,
за ролята, за която си се съгласила,
цирка с тежка опитност играла,
за да стана човека, който съм избрала
в то’з живот, на та’з Земя силно мечтала.
Респект към ролите- обет ненаписана,
за нашата съдба, карта чисто изиграна,
карма тежка като от програма,
орис осъзната с любов нагжежена,
от минали животи разпозната,
когато все била опустошена,
за да завършим с теб кръга на това
с майка и дъщеря през свършеността.
Безусловната Любов една е !!!
Обичам те от все сърце,
грим поставях на мъртво ти лице,
галих студени ти ръце,
плачех без, да не чуят, глас на небце,
колко кораво и групаво съм била козле,
да разболея от това тежко после моето гушле,
тялото килограми слага, да бяга от всяко мъжле.
Мъката и загубата запуши’х,
сърцето залости’х,
тъгата прикрих,
усмивки сложи’х,
спомена за смъртта изтрих,
на почивка в съзнанието си те прати’х,
не приех, че в ковчег те сложи’х,
него в пръстта зарови’х.
Душата ти дълго държах,
Майчице мила, извини,
вече съм го разбрала,
макар че отне ми векове
да отработя тези страхове,
родови и лични грехове.
Ала успях,
знаеш опекох топла питка с медове,
отнесе ги в онези светове,
замина си като веч не те държа.
В моята аура бъднина,
намерих пътя на светла ми Душа,
защото имала съм най-добрата майка на света,
за да достигна до това!
Благодаря,
че си ме родила,
с любов и грижа дарила,
съвест, знание и сила,
тежка игра избрала, играла,
да бъда тук на та’з Земя сега,
с обич да кова моята съдба,
да помагам на света,
което мисля е мисията
на всяка Земна душа родена тук и сега.
Посветено на мама Мери, Ива Еленкова, Геноа в самотната яхтена кабинка, 11.04.2021
