„ Хората сами се поставят е клетки, когато са наранени, самотни, травмирани, тъжни, неразбрани. Всеки преминава в живота през различни ситуации и е заобиколен от нетипични условия за Душата му, когато тя все още се ориентира, още когато е в малкото бебе.
Това, дори, започва в корема на мама. Тя има нужда да опознае наново Земния свят. Първото усещане за него най- често, дори по- силно от любовта на родителите, е страха им. Страхът от това дали са готови, дали ще се справят, дали са обичани, дали е желано от тях и близките, дали нещо неприятно няма да се случи …дали…дали…дали…
Това е първата среща на Душата със Земността, запознава се със страха. Тогава тя не се чувства достатъчно защитена от така топлата, приятна майчина утроба, която приема за свой дом. Затова изгражда клетка, окови, в които да бъде в безопасност. Само така може да просъществува на тази Земя. В тази реалност тук, където ниските вибрации, емоции и начин на възприятия са първото, което среща като се инкарнира.
Вътрешно знае, че, уж, слиза да живее за Любов, а среща това, поради, което малко по малко с ежедневието на Земята, поставя все повече прегради на защита си и започва да забравя своя път, смисъл, цел на идването си.
Затова клетката, в която всяка Душа се поставя е различна спрямо тези на другите. Тя е изградена спрямо ситуациите, случките, хората в нейния живот. В същото време клетките са абсолютно еднакви като на всички Души, защото това е просто едно средство за защита от Любов към себе си.
Изначалната любов, най- чистата и безусловната, тази, която се поставя в окови, за да може да оцелее в реалността тук. Всеки път, когато не е била разбрана, обичана, обгрижвана … около клетката се създават различни наши вътрешни същности и версии. Те ни помагат да продължим живота си тук и да преминем някак си през дадената ситуация.
Често, обаче, когато тя премине и израстнем нямаме нужда от тях, но поели ролята на защитници, те почти винаги остават там, в нас. От личната осъзнатост и това човек да рови, за да разбере основата на дадено негово държание, заболяване, възприятия, физически проблем, отношения, зависи дали ще ги пуснем и живеем живот без тях.
Животът е низ от събития. Модерният, забързан живот дава опитност наведнъж равна на редица идвания на Душата преди. Това е прекрасно, но затова се налага и нуждата от много повече защити на клетката.
Повечето родители не са осъзнати, те самите по време на зачеване и появяването на децата не са в баланс и хармония. Поради тази причина и ежедневието в наши дни – стреса, липсата на време, повърхностни разбирания за човешките отношения и цености, поставят все повече окови около клетките на дошлите Души.
Само човек, който може честно да си признае, че не живее пътя си, че не е искрено щастлив, че не е себе си, че не разпознава чистата истинска любов в отношенията си с хората (не замесвайте децата – там пак е условна и е базирана на зависимости от двете страни), може да работи над Аза си, осъзнато да търси от къде и на какво се дължат неговите състояния/ вътрешни окови/ същности.
Той може да разчупи тези прегради на Душевна защита и да полети от клетката на този тип удобна Любов. Да преоткрие себе си, да намери с лекота пътя си, смисъла за идването си и да разпръсква с криле грижа и Любов, но вече- Безусловната.
Тази дълбоката, за която всички се раждаме на Майка Земя. Махайки с крила, разпространявайки я навред сред другите Души в клетки, някои от тях я усещат, вкусват и добиват смелост да излязат от робството на страха и удобството на вътрешната защита от травми комфорта.
Ти (Ива) си птица в полет на ЛЮБОВ. Птица, чупеща всякакви окови, задръжки, норми за начин на живот, хранене, мислене, виждане за света, мирогледи … Птица, която вече е част от Вселената и гледа света отгоре, не през решетките на догмите, ниските вибрации, състояния, желания, ограниченията, контрола, институциите, заученото, наложеното …
Рей се в този полет на ЛЮБОВ, раздавай се, живей себе си, споделяй Земния си път, заразявай другите с полета на живота ти и безусловна любов!
ФЕНИКС НА ЛЮБОВТА И ТРАНСФОРМАЦИЯТА – ПРЕРАЖДАЙ СЕ, ЗА ДА СЕ ПРЕРАЖДАТ И ТЕ, НЕ СПИРАЙ ДА СЕ ПРОМЕНЯШ И ПРОСТО ЛЕТИ, БЪДИ … „ защото
♡♡♡ Аз съм ти, ти си аз, ние сме едно ♡♡♡
Поток на информация чрез Ива Еленкова, София, 31.01.2022
Потоците на информация реално не са говор. Как се случват при мен и по какви начини успях да разбирам повече достигнатото до мен може да видите в клипа по- долу.
видео: Ива Еленкова, Магдалена Кот, изображение към статията: Антон Райков