ПРИПАДНАХ … ОТНОВО. ЗАЩО И КАК?

Здравей, ако четеш това, предполагам си запознат малко от малко с моята история. Ако не с няколко думи ще направя кратко въведение, за да имаш идея за какво говоря, иначе този текст би звучал доста нелогично.

През 2017-та година бях диагностицирана с онкология, 4 – ти стадий. Направих промени в начина на хранене и мислене успоредно с 16 – те вливки химиотерапия. Така влязах в ремисия, но в началото на 2019 – та година скенера светна отново, т.е. пак имаше наличие на рак. Тогава незнайно как и за мен отказах лечение, уж за малко, та и до днес така, като мисля, че и занапред това бих избирала.

Поех по пътя на себеопознаването, изравянето на най-дълбоките ми травми, болки, задържани емоции, слова … Такива, които дори, не съм знаела, че съществуват и такива, които съвсем умишлено съм пренебрегвала, понеже така съм смятала за правилно.

Благодарение на всичката ми работа над Аза с всяка следваща практика и стъпка постепенно измених мирогледа си за света, за това кое как „работи“ в него и реалността, която живеем. Свързах се със себе си, с изначалното знание и истини. Осъзнах (за себе си, за теб може да е друго), че всичко, което ни се случва или не е избрано, от самите нас. Без изключение, всяка опитност е наша отговорност и нужна такава за пътя ни. Без значение багрите ѝ на приятност и лекота за ежедневието ни.

Вече, когато се случи да не съм в състояние на баланс и хармония, било то на физическо, емоционално, ментално, психическо, енергийно … или друго ниво търся източника на „проблема“ единствено и само в себе си.

Така след, всъщност е по-коректно да кажа, че по време на връщането ми в съзнание след поредното припадане точно това направих. Намерих се полегнала с глава, подпряна на ръба на старата бабина чугунена вана, припаднала докато се изплаквах след взимане на вана. Обикновено седя доста дълго и си правя очистващи процедури с различни добавки. Този път имах нетърпение да стана и да изляза от нея. В момента на изплакване под душа „чух“:

“ Излез сега, ще паднеш!“. Знаех какво значи това, нали преди пак бях припадала, но тогава съм паднала директно назад. Двата пъти, въпреки падането, главата ми буквално все едно бе „поставена“ да легне така върху чугуна, че да ми няма нищо. Казах си:

“ Още едно обливане и излизам.“, няколко секунди по-късно „чух“:

“ Хвани тръбата веднага!“. Хванах я, тази, за която слушалката бе закачена. Знаех какво ще последва и изчезнах. Нямаше ме, бях някъде другаде. Вършех нещо, което бе наложително, явно! След известно време започнах да се освествам, да различавам звук на някакъв фонтан, да виждам размазано обстановката около мен. Слушалката строеше пръски вода върху мен, повлякала съм я с мен при строполясването. Водата във ваната бе студена, почти беше изтекла, нали преди да стана махнах тапата, което показва, че „ме е нямало“ не малко време. Каналът при баба е стар, запушен и се изтича бавно. Казах си:

„Стани!“, за да се върна рязко във физическото тяло. Успях да изляза от ваната, но като пиян човек на улицата, който залита и не може да се държи на краката си, започнах да падам отново и да бутам всичко около мен. Маски за коса, балсами, шампоани, четки за зъби, пасти, някакви бабини буркани и какво ли не.

Подсъзнателно осъзнах, че все още нещо не е свършено и затова не мога да се „върна“ изцяло. Виждах как ще падна и има шанс вече сериозно да се нараня, да ме намери баба сред кръв, изпопадали предмети и счупена санатария. Точно в тази секунда мислено си „кряснах“ на съзнанието:

„ВЪРНИ СЕ СЕГА!!! РАЗБРАХ!!!“

В онази секунда нищо не бях разбрала и не знаех, защо ми се случва това, освен, че подсъзнанието ми се опитва нещо да ми каже и да свърши. Заявих, че съм осъзнала, че нещо изпускам и като се „върна“ ще открия какво е. В секундата, в която казах сега, се случи магията.

Тази заявка бе будилника, който ме изкара от онова състояние и всичко ми „светна“ на мига. Започна да се разяснява картината, да виждам нещата 3д, да чувам звуците ясно около мен, погледа се избистри. Все още леко отпаднала и с леко замъглено зрение, събрах нещата, изпопадали по пода, спрях шуртящия душ, облякох се и излязох.

По пътя към стаята „чух“ още няколко послания, свързани с реалността ми, мъжката и женската енергия в живота ми. Легнах си, малко по- късно вече бях добре, все едно нищо не е станало. Разбира се ситуациите през вечерта и деня протекоха така, че да разбера за какво бе всичко това. Та, нали заявих, че съм готова.

Животът ми показва, че откакто тръгнах по този път, вече не спирам, не се отказвам, не се самозаблуждавам, че нещо е наред, когато не е и търся причините В СЕБЕ СИ. Избирам начин да мога да ги видя, да намеря корена им, колкото и да е неприятно като изживяване, да ги осъзная, приема, отработя, за да се променя и трансформирам към една по – добра своя версия.

Така след няколко практики, които направих вечерта, през нощта и сутринта като се събудих, мога да заява, че целия ми свят е изконно променен. Неща, които са били далечни за мен, страшни, ужасни, поразяващи ме до стъписване, паника, все едно, се изпариха и не са част от реалността ми.

Докато разказвах какво стана на приятелка по телефона, дойде една много интересна мисъл и послание, което вярвам не е само за мен и много хора биха могли да преоткрият себе си или близките си.

„Тези, които не развиват себе си, не работят над Аза си на вътрешно ниво или се забавят с темпото на това, което им е нужно за пътя на Душата се поставят в ситуации, в които външната реалност да ги „подсети“, че нещо не е наред. “

Какво значи това ли? Всичко, което те вкарва в ниска вибрация, изважда те от баланса е реално „ритник“ от Същността ти, че излизаш от релсите на пътя си.

Тук говоря за ситуации, които те разтърсват и не се чувстваш добре на някакво ниво, свалят те ниско. Това дали ще се задоволиш със стандартен отговор от матералния свят и ще избягаш може би за пореден път от подсказките от Душата ти е вече твой избор. В какъв свят избираш да живееш, какъв е мирогледа ти и вижданията за реалността.

Например, нормално е да си болен от грип, защото е такова времето сега; да си в депресия, понеже са те изоставили; да паднеш от стълбата, докато работиш; да си основно нещастен във връзката си, но нали се правят компромиси; да си болен от рак, някакво тежко заболяване; да правиш бъбречни кризи, инфаркти, епилепсии; или да припаднеш във ваната, понеже си на плодов режим близо 40 дни, изпуснала си хранене през деня, направила си доста топла вана с много добавки, нормално да ти падне кръвното и да припаднеш …

Тук ще напиша следвашото послание, което дойде и бе огледално на горното:

„Тези, които развиват себе си, работят над Аза си на вътрешно ниво и не се бавят с темпото, което им е нужно за пътя на Душата не се поставят в ситуации, в които външната реалност им влияе негативно на реалността и живота .“

Лично избрах да ровя, да разбера, да открия причините за припадъка си. Намерих ги, срещнах травми и болки, ортаботих ги, приех ги, трансформирах си. Ти какво правиш като не се чувстваш добре, било то на физическо, емоционално, ментално, психическо, енергийно … или друго ниво? Примиряваш ли се, правиш ли промени в себе си или просто чакаш да мине… нали е част от живота. Тук в НЕ ТИ СЕ СПИ, ЖИВЕЕ ТИ СЕ!!! може да намериш текст, свързан с тази тема и мирогледа ми по въпроса.

Благодаря на човека, който съм днес и вижданията си, трънливия си житейски път с всички тези подсказки, защото благодарение на тях днес мога бързо да „хвана“ проблема, да го реша без да тормози за дълго реалността ми, което да ме задържа далеч от вътрешния ми дзен и баланс.

Преди няколко години избрах за себе си да се трансформирам, да не се отказвам, да работя над Аза си, по пътя към вътрешната хармония, грижата и Безусловната любов, защото …

♡♡♡ Аз съм ти, ти си аз, ние сме едно ♡♡♡

Ива Еленкова, София, 24.01. 2022

Повече за това как „чувам“ и се оставям на потока, как се научих да разбирам посланията може да видиш тук: