Минавах наблизо и реших да ида да видя как е Моето дърво, така го усещам и наричам. Беше горено по кората на ствола му. Плаках като го видях, обгрижвах с любов и енергийно.
От далеч забелязах, че е покрито с мъх, живо, с хиляди животинки по него. Симбиоза, живот лъхаше от него и се затичах да видя отблизо. Питах:
„Как си, изгледаш добре, мога ли нещо да направя за теб? „Чух“ енергията да „казва“ :
Няма нужда, грижи се за себе си и за другите. „НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ, помагай за промяната нали затова си дошла“. „прозвуча“ като викане от негова страна.
Как пък знае, че съм на предела си да хукна пак по яхтите и да зарежа всичко духовно, самота, съмнения…?
Питах нещо с изказ „той“ , не усетих да е редно. Питах го да не си „тя“, пак не е правилно и накрая се оказа, че е „то“. Показа ми, че няма ясно полово диференциране на енергията при Душата във фауната, въпреки че при физическото им проявление има. Благодарих за информацията, за да мога да го назовавам правилно.
Радвах се искрено на охлювчетата по него, паячета, капките роса обхванали повърхността му, мъха и още животинки, помислих си с топла усмивка:
„Та ти си дом за тях, вие сте семейство…“ Отговор „изкънтя“ нежно в главата ми:
„Ние всички сме едно семейство“ … Колко мило ми стана, пак усетих Вселенската любов, посланието му „да се грижа с обич за себе си и не само, както го направих с него.
Знаех, че няма нужда от мен, вече е добре, но ми показа, че трябва да направим връзка. Както, когато правехме преди преди като го обгижвах с енергия и любов.
Получилият се енергиен поток се разрасна изведнъж и се вля в пръстта мощно надолу, „видях“ как корените на всички дървета на Земята се обединяват заедно. Разпознах това усещане, преди време друго дръвче ми „показа“ няколко дни преди началото на пЛандемията как милиони Души, малки светлинки, напускат Майката Земя. Увери ме, че това е нормално, че е техен път и избор за реалността, която предстои. Усещането за бушуващ огън ме върна от спомените към „реалността“.
Усетих как горят, пушех и дим се разнася навсякъде. Стана ми много мъчно и тъжно. Уви, усещането за посланието бе:
„Не, не трябва, не ни помагайте. Това е наш избор, нужно е за да се изчисти Земята, много е насъбрала и натрупала. Ние сме избрали това да ни се случи, не тъгувай!“
Въпреки всичко не успях да задържа емоцията си, едвам издържах на енергията и „видяното“. Тръгнах по натрупаната с листа паркова алея, замислена. Ох, последното, което разпознах преди да изляза от потока беше категорично усещане за „бум“, тресене и изригване на Земята. От няколко места силно безумно или много по-малки не успях да различа.
Това е нейн избор, на нея и децата ѝ да направят каквото е нужно да се изчистят от нашето пребиваване тук. Това бе посланието ѝ, чрез моето любимо дърво. То, както ми „каза“ да го наричам, моето място на вътрешен мир, облегната на ствола му редица пъти в търсене на убежище по време на химиотерапията или с книжка на колене, чайче. плодче в ръце. Дървото, за което плаках и страдах като видях изгорено. С най- чистата си и искрена любов създадох енергиен поток и чрез мен му бе дадена енергия да се възстанови. Дървото любимо, така ценно за мен, което ми предаде послание, което ще остане в телефона ми и ще се сетя за него, ако това започне да се случва по време на моя Земен живот в тази реалност. (Вече е не само в бележките на телефона ми, а и споделено с теб тук)
из Приказните светове на Ива Еленкова, София, 29.09.2020
изображение: Ива Еленкова
