Седя с краци боси във пръстта,
за да се заЗемя, уравновеся,
да изключа за малко реалността,
чакам да ми дойде за нокти часа.
Термос чай от чантата излиза,
бутилка с диня фреш,
вода и хиляди неща,
да пазя малко чистота
на тялото, Душа, Майката Земя.
До мен бабките крещят
с наслада обясняват
за поредната индийска теле боза,
чичка с очила седи наблизо,
пие биричката в десет сутринта,
шанса лото с устрем търка за победа една.
Майки няколко минават
с мъка поясняват как
магазина за дреболии затвор’и,
едната мъж’о нещо я н’ерви.
Татко бесен отстрани крещи и вика
на малка до него принцеса:
„М’ани ми се от главата- х’оди си играй“
Малко се сдържах да питам
„А, ти ‘що я н’аправ’и?. „
Ала какво ли аз разбирам
деца нямам, да знам …
Та, седя си с боси краци във пръстта,
чудеща се какво се случва на Земята,
ще дойде ли ни акъл във главата,
освен за личността човешка леснота, да грижим се за света и нашата Душа ♡♡♡
Ива Еленкова, чакаща пред блока с чорапи и всякакви бутилки около нея, София, 29.07.2020
