Липсваш ми безумно, и макар да не е много умно искам да знам – как си сега, по-добре ли ти е там,където зами’на? Изчезнаха ли болките ужасни? Кажи ДА !!!
Причина иначе не виждам днес да не си до мен в твоя ден рожден. Пролет е отново вече, птички пеят, слънцето тревата нежно гали, хора се смеят, весело навред, а мен ме боли ли, ли боли… в сърцето рана дълбока гори…
Толкова сълзи изплаках, самотна във нощта, за тях и никой не разбра. Тъжна ми Душа, съня не идва нивга, дори да съм изтошена през деня.
Но ти не ме мисли! Приятели си имам верни. Мъжко съм момиче била, всеки чуди и се мае, как с всичко справям се сама.
Благодаря ти, мамо!
За всичко , което от Теб научих, взех доза от твоя хумор хаплив, с усмивка посрещам всяка трудност навред. Никой си няма идея, че сърцето ми тлее за Теб.
Не мога да говоря, че те няма те – НЕ ИСКАМ, защото ти за мен си жива, живееш нейде на край света. Това мен не ме интересува, защото знам , че си някъде там.
Това, че теб няма те физически до мен, не значи, че не си със мен всеки идващ ден!
Посветено на мама Мери, Ива Еленкова, 28.03.2011
Ps. Тук може явно да се види разликата в мисленето ми сега сред толкова много работа над Аза, променен мироглед, навици, тежки опитности, травми, необработена болка и начина ми на мислене, 5 години след загубата на родител.
